Бернард Натансон: „Ръцете ми са изцапани с толкова много кръв”

автор: А. Савовски, (Milujcie sie, N 11-12.1995, Франция)

1 септември 1995г., Нюйоркски вестник публикува информация, която шокира мнозина. Доктор Бернард Натансон, който през 70-те години на миналия век е оглавявал една от най-големите клиники по аборти в САЩ, и е бил евреин-атеист, подава молба да бъде приет в Католическата църква.

Последният аборт, който д-р Натансон е извършил е бил преди 15 години. Автор на два документални филма – „Тихият вик” и „Затъмненото съзнание” – той неофициално потвърждава пред участниците в конгреса"Human Life International", който се провежда в Калифорния през април предходната година, че е станал католик. Лекцията, която изнася обяснява кое го е накарало да вземе това решение.

През 1968г. Бернард Натансон основава „Национален съюз за правото на аборт”, и за да обясни това той привежда няколко примера от своето детство.

Баща му, когото много е уважавал и по примера на когото избира професията си, произхожда от набожно еврейско семейство. От детство той бил избран да стане равин, какъвто, обаче никога не станал. Д-р Натансон разказва: „Три пъти в седмицата ме пращаха на религиозно училище. Когато се връщах, баща ми ме разпитваше за наученото и аз наивно му разказвах всичко като десетгодишен хлапак. Той често се смееше. Отнасяйки се с много голямо уважение към науката, баща ми обичаше да ми разказва за нейните достижения и твърдеше, че религията не е научна и затова не трябва да й се вярва. Татко ми ме караше да ходя в училището към синагогата до тринадесетата ми година. После аз вече никога не влязох в синагога. Чувствах се свободен, а религията беше за мене просто една хуманитарна област. Вярвах само в това, което  може да се изследва и да бъде научно доказано.”

Като баща си, Бернард отива да учи медицина в университета McGill в Монреал и става акушер-гинеколог. След дълги години работа в "Women"s hospital"  в Ню Йорк, той често среща жени, които са увредени от тайно и невнимателно направени им аборти. Поразен от факта, че жените нямат право на безопасен аборт, д-р Натансон се запознава с Лавренца Ладером, автор на книги призоваваща за легализиране на абортите по желание. Това било началото на сътрудничеството му в сферата на изкуствените /както той тогава счита/ условия за легализиране на абортите без никакви ограничения. Следващата съвместна крачка с Ладером била създаването на „Национална асоциация за отмяна на антиабортното законодателство” (National Association for Repeal of Abortion Laws - NARAL).

Д-р Натансон обяснява: „През 1968г. може би само четири-пет човека вярваха, че някой ден ще може свободно да се правят аборти по желание. В това време се водеше войната във Виетнам, която пораждаше все по-големи протести вътре в страната. Накрая говориха, че властта ще се смени. Такива анархични настроения съпътстваха всяка нова идея. Сексуалната революция стана факт, когато през 1965г. Върховния съд на САЩ узакони свободната продажба на контрацептиви /без рецепта/ на неомъжени персони.

Останалото го свърши манипулацията на средствата за масова информация, поддържаща гражданските формирования. Първи беше щата Ню Йорк, където закона забранява абортите от 1829г., а след него без никакви проблеми и всички останали щати. Достатъчни бяха само четири години, за да бъдат узаконени абортите в цяла Северна Америка.

60 000 аборта за две години

Мислейки за това аз се ръководех само от практиката. Най-накрая на жените беше дадена възможност да правят безопасни аборти. Третирах нещата по следния начин – исках най-доброто за най-голям брой жени. Онтологията /философска наука за битието и ценностите/ – моралните ценности, етиката на практикуващия лекар, други исторически теории бяха за мен напълно чужди, и аз никога не се замислях над тях, и не съм искал обяснения от тях. Когато през 1970г. ни се отдаде възможност да премахнем забраната за извършване на аборти в щата Ню Йорк, всички болници бяха просто препълнени с „клиентки”, които прииждаха, и прииждаха. Този факт породи в мен идеята да основа клиника за извършване на аборти, където амбулаторно щеше да се прекъсва бременността /пациентката щеше да престоява там само няколко часа/, което за времето беше абсолютно новаторство в медицината. Тази клиника с 10 операционни зали стана място, където за две години бяха приети на работа 35 лекари и 85 медицински сестри и акушерки. Финансово разминавахме най-голямата болница в града. Като директор аз заработвах по 360 000 $ /1970г./. През това време за развитието на нашата дейност аз регулярно пишех статии, които бяха много необходими за медицинските вестници и списанията с по-свободна ориентация. Другите доктори злобно ме наричаха „краля на абортите”, поставяйки ме на мястото на подсъдим. Вече никой не ме викаше да асистирам при раждане, не водих и консултации на бременни жени – това беше своеобразна изолация от средата на лекарите, и никой от техните кръгове не искаше да разговаря с мен. В началото на работата на клиниката ние плащахме на доктор по 100 $ за аборт. Един от лекарите ходеше на уикенд в щата Кентъки в Ню Йорк, където в петък, събота и неделя ежедневно извършваше по 16 аборта. Само тези последните дни от седмицата му носеха по 250 000 $ за година.

Това беше Божий знак

Управлението на клиниката, акушерската практика, а също и многочислените пътувания по цялата страна, по времето когато все още пропагандирах за прекъсване на бременността по желание – всичко това ме отдалечаваше от семейството, от сина ми и оказваше силно влияние върху взаимоотношенията ни. Накрая на 1972г. се разболях и се отказах от управлението на клиниката.
Това беше първия момент, когато се замислих над моралната значимост на центъра, който преди ръководех. Точно по това време ме направиха координатор по акушерство в болницата Сейнт Люк към университета Колумбия. Тогава /днес съм напълно убеден, че за това беше Божията воля/ във болницата беше донесено ново диагностично оборудване. Особено ме привлече ултразвуковия апарат /УЗИ – апарат за ултразвуково изследване/, който даваше възможност да се наблюдава плода вътре в майката. Това беше своеобразно „око” в майчината утроба. За първи път виждахме плода в неговата среда – можехме да го изследваме, да го измерим , да свикнем с него, да го обикнем.

Статия в "New Englаnd journal of medicine" 10 години по-късно, обяви, че от 10 жени, които са искали да направят аборт, 9 са се отказали виждайки своето бебе на екрана на монитора. През 1974г. доктор Натансон  пише за това сериозно издание встъпителна статия, в която изказва много съмнения, касаещи предишната му работа в резултат на която са били извършени 60 000 аборта. „Плодът – това е особена форма на живот. И нашето задължение е да уважаваме всяка форма на живот” – пише той. Статията предизвиква лавина от писма. Но не поздравителни. Тези, които наричали Натансон с позорната титла „крал на абортите”, сега били станали такива като него, озлобени от това, че той подрива такъв значителен източник на доходи. За доктор Натансон и неговото семейство станало толкова опасно, че те били заплашени дори със смърт.

Ние не можем повече да продължим да водим тази война

Натансон отбелязва, че на един и същи етаж, една и съща група от лекари може да спасява дете, родено преждевременно, а в друго помещение да прави аборт на пациентка в 9 месец от бременността включително. А плода е способен за самостоятелен живот в 21 седмица от бременността. В обстановка на постоянно увеличаващо се напрежение, което се създава в болницата, възгледите на доктор Натансон продължават да се променят, относно изкуственото прекъсване на бременността. Той говори открито: „Аборта след 21 седмица от бременността – това не е просто аборт, а убийство на неродено дете. Такива убийства в САЩ се извършват по 15 000 на година. Аз установих, че по никакъв начин не трябва да продължаваме да правим аборти, тъй като личността, която живее в майката е човешко същество, и ние не можем да продължаваме да водим тази война против най-податливите на болка и против най-беззащитните от нас. Развитието на медицинската наука е длъжно все повече да образова света за значението на този първи период от развитието на човека. Изследванията във областта на ембриологията /наука за развитието на човешкия плод/ ни позволяват да потвърдим, че деветмесечния период в майчината утроба представлява най-първият и може би най-важният период от живота на човека. Това е времето, когато се развиват всички наши органи, нашия мозък. Появяват се първите чувствени възприятия - например реакцията на музика. Това е времето на формиране на теб самия. Прекъсването на човешкия живот в този период от развитието му е недопустимо. Това е престъпление”.

„Тихият вик”

През 1984г. доктор Натансон започва изследвания, какво всъщност се случва по време на самото прекъсване на бременността.

„В матката се вкарва инструмент, с помощта на който, чрез изсмукване се откъсва малко парче месо". Филмът „Тихият вик” – е резултат на това изследване на доктора. Независимо от голямата опозиция, доктор Натансон става първия, чисто научен свидетел на това какво всъщност представлява наистина аборта.

Как възникна този филм? Доктор Натансон отговаря: "Помолих познат лекар, който ежедневно извършваше по около 20 аборта да снима на ултразвук процеса на аборта, който прави. Той изпълни молбата ми, а после заедно изгледахме заснетия материал. Никога повече този лекар не извърши нито един аборт. Основавайки се на този материал година по-късно излезе филма „Тихият вик”, на който веднага „обществената мисъл”- журналистите отреагираха. Филма беше анализиран в два аспекта: като камък хвърлен срещу защитниците на абортите и като „глас” в защита на живота от зачеването, и против правото на аборт.

Нападките и съмненията, които се появяват по-късно са обърнати към създателя на ултразвуковия апарат доктор И.Н. Доналд. Доктора, който извършва аборта по време на филма д-р А. Г. Келенс потвърждава: „Тук няма никаква манипулация. Филмът може да не промени решението на членовете на Върховния съд да легализират абортите, но със сигурност може да се каже, че ще спаси живота на много деца”.

Работата в сферата за защита на живота довежда до нещо необичайно в живота и мислите на доктор Натансон. Той променя напълно отношението си към религията, което било заложено в него от детството му. „Дори днес все още да съществува голяма пропаст между науката и религията, тези две области са абсолютно зависими една от друга. Ако религията може да постави пред нас цел, то благодарение на знанията се учим с какви средства може да бъде постигната тази цел. Но науката се създава само от тези, които са водени от стремеж да знаят истината, но източника на такъв вид стремеж намира началото си в религията. Това може да бъде представено по следния начин: Науката без религията /вярата в Бог/ е саката, а религията без науката е сляпа” – Алберт Айнщайн.

„…Кръвта по моите ръце”

На провелия се на 06 април 1995г. симпозиум в Калифорния, доктор Натансон обявява: „Конференциите, лекциите в областта на вътреутробния живот – всяка от тези дейности ме изпълва с любов и живот вътре в духа ми. Аз обикнах неродените деца, обикнах живота и започнах да го уважавам. Постепенно твърдата ми позиция на атеист започна да се разклаща. Добре го е казал Честертон: „Ако нямаше Бог, нямаше да има и атеисти”. Вътрешно преди се чувствах много скован. Започнах да чета католическа литература. Любим герой за мен стана Малкълм Муджеридж. Едно негово изказване повече от всичко друго, ме преобърна завинаги”:

„Не мога да допусна дори и за миг да си помисля, че целият свят е създаден само, за да живеем ние хората в него за кратко, от поколение на поколение, играейки този безкраен „булеварден роман” в роли и ситуации, които през цялото време се повтарят, за да правим това, което наричаме „история”. Това е все едно да построим прекрасна оперна зала само за един глас. Трябва да има и някакъв друг смисъл нашият живот, а не просто един ден да си отива и друг да идва, не само да използваме научния, интелектуален и духовен опит на предците ни. Това предчувствие винаги е съпътствало великите художници, светци, философи – дори и съвременните учени. Всички те се явяват като свидетелство, че Новозаветното обещание за вечен живот е Истина, а великото явяване на Бог в плът, чрез раждането на Исус Христос Синът Божий – това е смисъла на човешкото съществуване. Не мога да си представя, че тези известни хора на вярата са били само едни наивни фанатици. Това е невъзможно. Напълно съм съгласен да се объркам заедно с Шекспир, Милтон, Свети Августин, Свети Франциск от Асизи, Достоевски, вместо да бъда прав заедно с Волтер или Дарвин”. /Малкълм Муджеридж/